* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Два се змея на планина бият,
от них тече река Руманлия,
та протече низ сред София,
низ София, през света Мария.
Краям бие край темни тевници,
у тевници нигде никой няма,
само ми е Гюро тевничаря,
на ръце му - сиво соколенце.
Пръсти кърши, та го храна храни,
сълзи рони, та го вода пои,
чумбас реше, та му гнездо прави.
Проговаря сиво соколенце:
- Такум Бога, Гюро тевничарче,
що ми толко икран правиш,
що ме мене толко лепо гледаш?
Дали че ме мене преподаваш,
или с мене тавра че си чиниш,
или мене далек че ме пратиш?
Проговаря Гюро тевничаря:
- Такум Бога, сиво соколенце,
що ме питаш, право че ти кажем,
че ти кажем, нема да те лъжем.
Ни те храним да те препродавам,
ни те храним тавра да си чинем,
най те храним далек да те пратим,
далек, далек на мои дворове.
Проговаря сиво соколенце:
- Такум Бога, Гюро тевничарче,
снощи минах през твои дворове -
твои двори - пусти останали,
останали, у пелин обрасли.
У пелино - дърво абленево,
у дървото - до три кукувици.
Първа кука, кука, ич не може,
втора кука, кука и нарежда,
трета кука, та гора люлее.
Проговаря Гюро тевничаро:
- Щото кука, кука, ич не може,
това си е моя стара майка;
щото кука, кука и нарежда,
това си е мое първо либе;
щото кука, та гора люлее,
това си моя мила сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010