* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Протече ми река Романлия,
па протече ни стред низ София,
низ София, низ тесни клисури,
низ клисури, низ тесни тевници.
У тевници нигде никой нема,
само един Гюро тевничарин,
на ръце му два сиви сокола.
Пръсти кърши, та ги месо храни,
сълзи рони, та ги вода пои,
чомбас скубе, та им гнездо прави.
Проговарат два сиви сокола:
- Ой те тебе, Гюро тевничарин,
ой те тебе, да наш чорбаджийо,
защо ни толко лепо храниш -
дал ни храниш да ни препродаваш,
ил ни храниш да ни касапуеш,
дал ни храниш да си тафра чиниш,
ил мислиш далек да ни пратиш?
Проговаря Гюро тевничарин:
- Ни ви храним да ви препродавам,
ни ви храним да ви касапуем,
ни ви храним тафра да си чиним,
нел ви храним далек да ви пращам,
далек, далек, на моите двори.
Проговарат два сиви сокола:
- Ой те тебе, Гюро тевничарин,
снощи сме си оттад долетели -
твои двори пусти запустели,
твои двори бел пелин орасли,
у пелино - дърво ябленово,
у дървото - до три кукувици.
Една кука, кука, не престая,
друга кука дзаран, та па дзаран,
друга кука вечер, та па вечер.
Щото кука, кука, не престая -
това ти е твойта стара макя;
щото кука дзаран, та па дзаран -
това ти е твойта мила сестра;
щото кука вечер, та па вечер -
това си е твойто първо либе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010