* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Дотекла е река Тунженица,
та занеси камен становити,
вриз камено - мека постеля,
вриз постеля - Гюро темничаро,
в ръки държи пиле соколово,
пръсти кърши, та го храни,
сълзи рони, та го с вода пои
и на пиле вели, ем говори:
- Ой ти, пиле, пиле соколово,
не те храня тука да ми седиш,
аз те храня далек да те пратя,
ти да идеш, пиле, ти да видиш,
ти да видиш, моите сараи -
стари бяха, дали се разпаднаха;
ти да видиш мойте дребни дечица -
дребни бяха, дали пораснаха;
да видиш мойта стара майка -
стара беше, дали е умряла
и да видиш мойто първо либе -
бременно е, дали е добило.
А пиле му вели, ем говори:
- Ой ти, Гюро, Гюро темничаро,
е сега съм от тамо литнало -
сараи са, Гюро, тамо разпаднали,
двори ти са с трева обраснали,
в тревата - ситни гущерчета,
среди двори - върба миризлива,
на върбата - до три кукувици.
Първа кука заран, та па заран,
втора кука деня на пладнина,
трета кука и се не спира.
Отговори Гюро темничаро:
- Ой ти, пиле, пиле соколово,
щото си са ситни гущерчета -
това са мойте дребни деца;
щото са до три кукувици,
щото кука заран, та па заран -
това е мойто първо либе;
щото кука деня на пладнина -
онова е мойта мила сестра;
щото кука, ич не спира -
онова е мойта майка,
все ме чака от нейде да дойда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010