* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Два са змея на пладнина бия,
от них тече река Романия,
та протече низ град, низ София,
крайом бие край тевни тевници.
У тевници никой нигде нема,
саде ми йе Гюро тевничарко;
и при Гюро нигде никой нема,
при него йе сиво соколенце -
чембаз скубе, та му гньездо гради,
пръсти кърши, та го месо храни,
сълзи рони, та го вода пои.
Соколе си на Гюро говори:
- Фала тебе, Гюро, мой сайбийо,
що ме чуваш толко уметелно -
сълзи рониш, та ме вода поиш,
пръсти кършиш, та ме месо храниш,
чембаз скубеш, та ми гньездо градиш?
А Гюро му потио говори:
- Фала тебе, сиво соколенце,
че те пратим на мои дворове,
да си видиш мои равни двори,
да видиш мойе пръвно либе,
и да видиш мойе мъжко дете,
и да видиш моя стара майкя,
и да видиш мои стари баща,
и да видиш моя мила сестра,
и да видиш мои мили брайкя!
Отговаря сиво соколенце,
- Фала тебе, Гюро тевничарин,
снощи дойдох от твои дворове!
Твои двори у пелин урасли,
портите ти гъби гъбьосани,
у дворове това сухо дърво,
у дървото до три кукувици.
Една кука, та дори одрача,
а другата дори хич не може,
а трейкята дори осипнала.
Проговори Гюро тевничарко:
- Фала тебе, сиво соколенце,
щото кука, та дори одрача,
това си йе мойе пръвно либе;
щото кука, та дори хич не може,
това си йе моя стара майкя;
щото кука, дори осипнала,
да това йе моя мила сестра!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010