* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Два се орла вият,
вият, та се бият
горе в небесата,
долу в канарите.
Долу в канарите
там лежи Гьоро,
Гьоро, добър юнак
с девет люти рани.
Гьоро, орлета думаше:
- Орлета, мои братлета
не минахте ли, орленца,
покрай нашето село,
покрай нашата къща,
среда двора ни има
дърво дафиново?
Орлета Гьору думат:
- Гьоро, добър юнак,
вчера там минахме,
покрай вашето село,
покрай вашето село,
покрай вашата къща.
Сред двора ви има
дърво дафиново,
горе на дърво има
дор три кукувички -
цял ден си кукуват,
кукуват, не млъкват.
Гьоро орлета дума:
- Орлета, мои братя,
таз, която кукува
от сутрин до обяд,
тя е моята жена;
която кукува
от обед до вечер
тя е моята сестра,
таз, която кукува,
кукува, не млъква,
тя е моята майка,
вечно ще кукува.
Тя ще ме забрави,
кога море пресъхне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010