* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Разболя се, мамо, Стоян добър юнак,
на връх на планина, на Агликувинина.
Че какво му беше постелка - зелената морава;
че какво му беше подложка - бял самороден камък,
бял самороден камък подложка, горовото листе - завивка...
У ръка държи пиле соколово,
пиле соколово, пиле войводово.
Бели пръсти кърши, пилето си храни,
дребни сълзи рони, пилето си пои.
Ах, отговаря Стоян добър юнак:
- Ой ми те тебе, пиле соколово,
ази не те храня, диван да ми седиш,
я най те храня хабер да ми носиш,
хабер да ми носиш от море до море,
от море до море, до нашто Загоре,
от мойта млада булка, от старата ми майка,
старата ми майка, милата ми сестра.
Ах, отговаря пиле соколово,
пиле соколово, пиле войводово:
- Снощи си бехме на твоя вилает,
на твоя вилает, на твоето двори.
Двори ти тръни обирасло,
я на двори имаш до три тополи,
я на тополи до три кукувици.
Първата кукува - само що не продумва;
втората кукува - сегиз-тогиз;
третата кукува - куку, не премълча.
Отговаря Стоян добър юнак:
- Ой ми те тебе, пиле соколово,
първа й кукувица - мойта стара майка;
втора й кукувица - мойта мила сестра;
трета й кукувица - мойта млада булка!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010