* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Разболя са Стоян добър юнак
на планина, Игликовина;
постеля му зелена морава,
възглавница - самороден камък,
завивка му - на гора листето.
Над глава му пиле соколово -
пръсти кърши пиле да нахрани,
сълзи рони пиле да напои.
Па си дума Стоян добър юнак:
- Не те храня с очи да ме гледаш,
най те храня далеч да те пратя.
Далеч, далеч чак до мойте двори,
там да видиш мойта стара майка,
там да видиш мойто първо либе.
Отговаря пиле соколово:
- Снощи ходих в твойто равно двори,
дворито ти в плесен обраснало,
къщите ти съборени,
портите ти гъби гъбясали.
Насред двори дърво дафиново,
на дървото дор три кукувици.
Първа кука, кука сегиз тогиз,
втора кука, кука непрестава,
трета кука, кука пресипнала.
Проговаря Стоян добър юнак:
- Ой те тебе, пиле соколово,
дето кука, кука непрестава,
туй е, пиле, мойта стара майка;
дето кука, кука пресипнала,
тя е, пиле, мойта мила сестра;
дето кука, кука сегиз-тогиз,
тя е, пиле, мойта млада булка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010