* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Мари, разболя се Стоян добър юнак,
мари, на планина, на Агликовица.
Постилка му беше зелена морава,
подложка му беше самороден камък,
завивка му беше на гора листото.
Ах, пиле пищи, Стоян отговаря:
- Ой ми те тебе, пиле соколово,
ази не те храня диван да ми седиш,
а най те храня хабер да ми носиш
от мойта майка, от младата булка,
от младата булка, от мъжката рожба.
Ах, пиле пищи, на Стоян отговаря:
- Ой ми те тебе, Стояне, добър юнак,
вчера ази ходих в твоите двори,
дворите ти е пусто, пусто запустело,
пусто запустело, с трева обрасло.
Сред дворите има дърво ми високо,
на дървото има до три кукувици.
Първа кука, кука сутрин преди пладне,
втора кука, кука баш по права пладня,
трета кука, кука само по вечеря.
- Ой ми те тебе, пиле соколово,
дето кука, кука сутрин преди пладня -
това ми е, пиле, мойта стара майка;
дето кука, кука баш по права пладня -
това ми е, пиле, мойта млада булка;
дето кука, кука само по вечеря -
това ми е, пиле, мойто мъжко чедо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010