* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Два се змея на планина бият,
от них течат тия черни кърви.
Потекло е река Романлия,
край ву бие у стред у София.
У София нигде нищо нема,
само си е Гюро темничаро
и при него пиле соколенце.
Коса скубе, та му гнездо прави,
пръсти троши, та го месо храни,
сълзи рони, та го вода пои.
Проговаря пиле соколенце:
- Що ме, Гюро, толку лепо чуваш,
дали че ме за месо заколиш,
ели че ме скъпо препродадеш,
ели че ме на надалек препратиш?
Я Гюро му потио говори:
- Ни чем да те, пиле, за месо заколим,
ни чем да те, пиле, скъпо препродадем,
току че да те, пиле, надалек изпратим,
надалеко, пиле, до моите двори.
Да си видиш, пиле, моя стара майкя,
да си видиш моя мила сестра,
да си видиш мое пръвно любне!
Я пиле му, море, проговаря:
- Ой те тебе, Гюро темничаро,
я съм снощи оттад долетело.
Порти са ти гъби гъбясали,
двори са ти пелин урастнали,
у пелино дърво огорено,
на дървото до три кукувици.
Една кука дзаран, та па дзаран,
втора кука пладне, та па пладне,
трета кука вечер, та па вечер.
Та що кука дзаран, та па дзаран -
това си е, Гюро, твоя стара майка.
Та що кука пладне, та па пладне -
това си е Гюро, твоя мила сестра.
Та що кука вечер, та па вечер -
това си е, Гюро, твое пръвно любне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010