* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Разболял ми се е млад Стоян,
на планина, на игловина.
Постеля му бе зелена морава,
възглавка му бе самороден камък,
покривка му бе зелен горов листец.
Над глава му птица, пиле соколово,
пиле пищи, а Стоян говори:
- Бре, ой те тебе, пиле соколово,
тънки пръсти чупя да те храня,
бистри сълзи роня да те поя.
Не те храня в очи да ме гледаш,
най те храня високо да хвърчиш,
та да идеш в мойто равно дворе.
- Бре, ой те тебе, Стоян добър юнак,
снощи се върнах от равно ти двори.
Твойто равно дворе пусто запустяло,
пусто запустяло, пелин го обрасло,
твойте чемшир порти гъби гъбясали.
На сред дворито ти дърво дафиново,
на дървото има до три кукувички.
Първа кукувичка - кука и престава,
втора кукувичка - кука и премлъква,
трета кука - ни престава, ни премлъква.
Отговаря Стоян добър юнак:
- Ой ми те тебе, пиле соколово,
кукувичка дето кука и престава,
туй е мойта младата ми булка -
ще плаче, ще плаче, пак ще се ожени.
Втората е едничката ми сестричка.
Третата е старата ми майка,
тя вечно за мен ще жали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010