* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Разболял се беше Стоян добър юнак
на Игликовина, на Стара планина,
постелка му беше зелена морава,
покривка му беше зелено горолисте.
Възглаве му беше самороден камък,
на гърба си лежи, бели пръсти чупи,
бели пръсти чупи, пилето си храни,
бистри сълзи рони, пилето си пои.
- Бре, ой ли те тебе, пиле соколяво,
тъй високо хвърчиш и високо гледаш.
Съгледа ли, пиле, мойто равно дворе?
- Бре, ой ли те тебе, Стоян добър юнак,
твойто равно дворе пелин го обрасло,
твойте чемшир порти гъби гъбясали.
Пред врата ти има дърво дафиново,
връз дървото има дор три кукувички.
Първа кукувичка кукува, не млъква,
втора кукувичка сипкаво кукува,
трета кукувичка сегиз-тогиз кука.
- Брей те тебе, пиле, пиле соколяво,
първа кукувичка - мойта стара майка,
втора кукувичка - мойта малка сестра,
трета кукувичка - мойта млада булка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010