* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Раболял се Стоян добър юнак
у гора зелена, под дърво високо.
Постелка му беше зелена морава,
възглавница му беше самороден камък,
завивка му беше горово листе.
До него стоеше пиле соколово.
Стоян пръсти кърши пиле да си храни,
Стоян сълзи лее, пиле да си пои.
Ах, че проговаря Стоян добър юнак:
- Ой те тебе, пиле соколово,
ази не те храня с очи да те гледам,
ами най те храня далече да те пратя,
далече към наш вилает
и там ти да видиш
мойто двори равно, мойте чемшир порти.
Ах, че отговаря пиле соколово:
- Ой те тебе, Стояне, добър юнак!
Вчера аз пристигнах от ваши вилает.
Твойте чемшир порти - гъби гъбясали,
твойте двори равни - бурен са обрасли,
сред двори ти има дор три кукувички.
Първата кукувичка кука и прикуква,
втората кукувичка кука сегиз-тогиз,
третата кукувичка кука не прикуква...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010