* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Разболял се е Стоян,
Стоян добър юнак,
сред гора зелена,
на Стара планина,
под дърво буково.
Постилка му била
зелена морава,
завивка му било
на дърво листата,
възглавка му била
бял мраморен камък.
Стоян болен лежи,
болен зле, умира,
очи не отваря.
До глава му седи
пиле соколово,
пиле жално пищи,
Стояну думаше:
- Ой те теб, Стояне,
Стоян добър юнак,
глава си подигни,
очи си отвори,
нещо ще те питам,
право да ми кажеш -
ти отнакъде си,
че аз ще отида
на твоето село?
Снощи аз поминах
покрай едно село,
край двори широки.
Едно младо булче
по двори ходеше,
жално си плачеше,
че като плачеше,
за тебе говори.
Една стара баба
из улиците ходи,
кого срещне, пита:
"Нали сте виждали
Стоян добър юнак?"
Стоян пиле чува,
очи си отваря,
Стоян пръсти кърши,
пиле да нахрани;
дребно сълзи рони,
пиле да напои,
че да го изпрати
на негово село,
при негово булче,
хабер да занесе -
дето й Стоян болен,
болен зле, умира,
дет не може Стоян
глава да подигне,
очи да отвори...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010