* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Вятър духа на гора зелена,
а в гора се зелен байрак вее,
а под байрака Дамянчо юначе.
Развила се ружа в градина
и под ружа мома Севдалина,
на ръка й сиво соколенце -
пръсти кърши, та го храна храни,
сълзи рони, та го с вода пои
и на сокол потихом говори:
- Ой, соколе, пиле вардарево,
не те храня в очи да ме гледаш,
не те храня в бой да ми се биеш,
не те храня на бой да те пратя,
най те храня далеч да те пратя,
та да идеш в гори зелени,
да обидеш Дамянчо юначе
и да видиш кой седи до него,
кой при него, кой го болен чува,
кой го чува, кой вода му дава.
- Хвала тебе, моме Севдалино,
нали питаш, право ще ти кажа -
вчера ходих в гора зелена,
та погледах Дамянчо юначе,
ама, право, много болен лежи!
На него са тежки неволи -
седемдесет рани куршумени,
осемдесет рани съчменлии,
при него е милата му сестра,
при него е, та го болен чува,
наниз къса, билки му купува,
дари дере, та му рани върже.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010