* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Разболя се, мамо, Стоян добър юнак,
че се разболя на Стара планина.
Постилка му беше зелена морава,
възглавница беше самороден камък.
Над него се вие пиле соколово.
Че си отговаря Стоян добър юнак:
- Е бре, ой те тебе, пиле соколово,
аз не те храня край мене да ходиш,
най те аз храня, далек да те пратя,
далек да те пратя, хабер да ми носиш.
Че си отговаря пиле соколово:
- Е бре, ой те тебе, Стоян добър юнак,
я си снощи минах покрай твойто двори,
дворито ти тиня, титя тинясало,
пък къщата ти във пелин обрасла,
а пък портите ти - гъби гъбясали.
Среди двори има дърво дафиново,
на дървото има до три кукувички;
първа кукувичка, кука пресипнала,
втора кукувичка, кука не премълча,
трета кукувичка, кука сегиз-тогиз.
Пак си отговаря Стоян добър юнак:
- Дето кукувичка кука пресипнало,
тя е мойта, мойта стара майчица,
дето кукувичка кука, непремълча,
тя е мойта, мойта, тя е мойта булка,
дето кукувичка кука сегиз-тогиз,
тя е мойта, мойта милата сестрица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010