* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Ой, разболя се Марко във гора зелена,
ой, постеля му й зелена морава
възглави му бял столоват камък
завивка му й син-тъмен облачец.
До Марко ми й дърво ябълчица,
на дървото й лятна кукувичка,
тя си кука, кука, не престава.
Марко пита лятна кукувичка:
- Ой си те тебе, лятна кукувичке,
дето кукаш, кукаш, не преставаш,
върви, върви, лятна кукувичке,
та обиди мойте равни двори -
да не ми са пусти запустели,
да не ми е пелин обирасло?
Кукувичка Марку отговаря:
- Вчера хвърках над вашето село,
минах, Марко, покрай твойте двори,
твоите двори пусти запустели,
твойте двори - пелин обирасли,
среди двори дърво ябълчица,
на дървото дур три кукувички,
та си кукат, кукат, не престават.
Дето кука заран, та пак заран,
тя е, Марко, твойта стара майка;
дето кука деня по пладнина,
тя е, Марко, твойто първо либе;
дето кука вечер, та пак вечер,
тя е, Марко, твойта мила сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010