* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Два се змея на планина бият,
били са се три дни и три нокя,
от них тече река сунгерлия,
та се стича низ Будима града,
край й бие у темни зандани.
Тамо седе Гюротемничаро,
нозите му у зид зазидани,
ръцете му у плет заплетени,
на ръка му пиле соколенце -
пръсти реже, та го месо хране,
съзи роне, та го вода пои,
коса скубе, та му гнездо граде.
Проговаря пиле соколенце:
- Ей ти, Гюро, млади темничаре,
що ме мене тизе толку чуваш,
дали сладко кеш да ме изручаш,
или кеш ме скъпо пак продадеш,
или кеш ме на далек изпратеш?
Проговаря Гюро темничаро:
- Некю язе сладко да те ручам,
некю язе скъпо да те продам,
некю язе далек да те пратам;
ке те пратам в мои равни двори,
да ги видиш изметени ли са
или са с пелин ураснали!
Проговара пиле соколово:
- Снощи дойдох от твойте двори,
твойте двори не са изметени,
току са си пелин ураснали!
У сред двори едно сухо дърво,
на дървото до три кукувици -
една кука заран, та па заран;
друга кука вечер, та па вечер;
трекя кука, хич не се утрайва!
Проговаря Гюро темничаро
на това ми пиле соколенце:
- Дървото е моя стари татко.
Тай, що кука заран, та па заран -
това си е мойта мила сестра;
тай, що кука вечер, та па вечер -
това си е мое първо либе;
а що кука, хич се не утрайва -
това си е моя стара майка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010