* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Два се змея на планина бият,
ка се бият, Бог да ги убие,
от них тече река Романлия,
па изтича насред низ София,
та утича у тъмна тъмница.
У тъмна тъмница - Гюро тъмничарче,
на ръка му - сиво соколенце,
пръсти кърши, та го с месо храни,
чомбас скубе, та му гнездо прави,
сълзи рони, та го с вода пои.
Проговори сиво соколенце:
- Леле, Гюро, тъмен тъмничарин,
та защо ме лепо храниш,
чомбас скубиш, та ми гнездо правиш,
сълзи рониш, та ме вода поиш -
дали ме храниш да ме препродаваш,
или ме храниш тафра да си чиниш?
Проговори Гюро темничарин:
- Чуеш ме, пиле соколенце,
ни те храня тафра да си чиня,
ни те храня да те препродавам,
но те храня далеч да те пратя -
ще те пратя на моите двори!
Проговори пиле соколенце:
- Леле, Гюро, темън тъмничарин,
снощи дойдох от твоите двори -
твои двори бял пелин обрасли,
среди двори - дърво дафиново,
у дървото - до три кукувици.
Една кука заран, та па заран,
друга кука пладне, та па пладне,
а третата вечер, та па вечер.
Проговори Гюро тъмничарин:
- Таком Бога, сиво соколенце,
щото кука заран, та па заран,
да това е моя стара майка -
мене вика да си поручаме;
щото кука пладне, та па пладне,
да това е моя мила сестра -
мене вика да пладнуеме;
щото кука вечер, та па вечер,
да това е мое първо либе -
мене вика да повечераме,
вечераме, двама да легаме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010