* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Разболел се Стоян,
Стоян, добър юнак,
във гора зелена,
под високо дърво.
Постелка му било
зелена морава,
подложка му било
самороден камък,
завивка му било
на гора листето.
Над глава му стои
пиле соколово -
пиле като пее,
гората люлее,
пиле като пищи,
че гората трещи,
на Стояна дума:
- Бре, ой ми те тебе,
Стоян добър юнак,
защо ме доведе
в тая пуста гора (2)
гладно да си умра?
Ах, че отговаря
Стоян добър юнак:
- Бре, ой ми те тебе,
пиле соколово,
ти нали ме знаеш?
Девет годин стана,
как съм на чужбина;
тук година стана,
как си болен лежа,
че ази се храня,
кога сърна мине,
тогаз мляко пия;
кога дъждец вали,
тогаз вода пия.
Аз не съм те хранил,
в очи да ме гледаш,
ами най те храних,
да ми обиколиш
моите равни двори,
мойта стара майка,
мойта мила сестра,
мойта млада булка.
Ах, че отговаря
пиле соколово:
- Бре, ой ми те тебе,
Стоян добър юнак,
ази снощи дойдох
от твоите двори.
Твойте равни двори,
със пелин обрасли,
твоите чимшир порти,
в гъби гъбясали.
Сред дворите има
дърво дафиново,
на дървото има
дор три кукувици -
първа кука, кука,
кука и не млъква;
втората кукува,
кукува, премлъква;
трета кука, кука,
език не увлича.
Ах, че отговаря
Стоян добър юнак:
- Ах, първата ми е
мойта стара майка,
а пък втората е
мойта мила сестра,
а пък третата е
мойта млада булка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010