* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Разболял се й Стоян добър юнак,
разболял се й в гора зелена,
че лежал Стоян девет ми години,
без постелка Стоян, още и без покривка,
без покривка, още и без подложка.
Постилка му беше зелена морава,
подложка му беше самороден камък,
покривка му беше на гора листето.
На сърце му елха израсла,
на елхата - пиле соколче,
вика, вика, вика не премлъква,
хем вика, хем се Богу моли:
- Ела, ела, вълко, вълко, побратиме,
ела да се молим - дано умре Стоян,
дано умре Стоян, Стоян добър юнак,
дано умре, дано загине!
Ти да му ядеш бялото месо,
аз да му пия черните очи.
Отговаря Стоян, Стоян добър юнак:
- Стига вика, пиле соколче,
стига вика, стига се Богу моли,
като взема сега мойта дълга пушка,
ще те сваля като гнила крушка!...
Като фъркаш, пиле соколче,
фъркал ли си към нашия вилает,
кацал ли си в моите двори?
Отговаря пиле соколче:
- Хой ми те тебе, Стоян добър юнак,
снощи фърках към вашия вилает
и си кацнах на твоите двори.
В дворите ти трева обрасло,
вратата ти гъби гъбясали,
халките ти ръжда ръждясали.
Всред двора ти една крива круша,
на крушата до три гугувчука -
първата гугувика и не престава;
втората гугувика, и то - сегъз-тогъз;
третата гугувика, вика пресипнало.
Отговаряше Стоян добър юнак:
- Първия гугувчук е мойта стара майка;
вторият е мойта стара сестра,
третият е мойта млада булка...
Доде дума издума Стоян добър юнак,
и умря Стоян, умря и загина...

От бележките на Астарджиев за спомоществувателите разбираме, че записвачът е роден в Градец, Котленско, което се потвърждава от енциклопедичния речник "Българска възрожденска интелигенция" (С., 1988, с. 543); в периода 1830-1840 г. обаче, той е бил учител в Медвен, Котленско. Ако песента е негов запис, тя навярно е от Котленско (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010