* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Вятър вее у гора зелена,
вятър вее, зелен байрак вее,
под байрако Дамянчо юначе,
на него са тежки неволии -
седемдесет рани от куршуми,
осемдесет все от остри саби.
Разцъвте се ружа у градина
и под ружа мома Севделина,
на ръка й сиво соколенце.
Пръсти кърши, та го храна храни,
сълзи рони, та го вода пои,
коси реши, та му сянка прави.
Проговори сиво соколенце:
- Хвала тебе, моме Севделино,
що ме толко лепо храна храниш,
що ме толко лепо вода поиш
и ми толко лепо сенкя правиш?
Дали мислиш да ме препродаваш,
или мислиш с мене бой да биеш?
Отговаря мома Севделина:
- Хвала тебе, сиво соколенце,
нито мислим да те препродавам,
нито мислим с тебе бой да бием,
нало мислим далек да те пратим,
да те пратим у гора зелена
да обидиш Дамянчо юначе
и да видиш кой седи до него,
кой го гледа, кой му вода носи.
Отговаря сиво соколенце:
- Хвала тебе, моме Севдалино,
вчера дойдох от гора зелена,
та погледах Дамянчо юначе.
На него са тежки неволи -
седмдесет рани от куршуми,
осемдесет от остри сабии.
При него е милата му сестра,
при него е, та го болен гледа,
хем го гледа, хем му вода носи,
дари дере, рани превързува,
наниз къса, та билки купува.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010