* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Ветър вее у гора зелена,
у гора се зелен байрак вее,
под байрако Дамянчо юначе,
на ръце му сиво соколенце,
пръсти кърши, та го храна храни,
съзи рони, та го вода пои,
джамбас скубе, та му гнездо вие.
А пиле му поти отговаря:
- Ой те тебе, Дамяне юначе,
та защо ме толко лепо чуваш -
пръсти трошиш, та ме храна храниш,
съзи рониш, та ме вода поиш,
джамбас скубеш, та ми гнездо виеш?
- Че те пратим до моите двори.
А пиле му поти отговара:
- Ой те тебе, Дамянчо юначе,
снощи дойдох от твоите двори,
твои двори - пусти опустели,
твои двори пелин ораснали,
твои порти гъби гъбясали.
У сред двори едно сухо дърво,
у дървото до три кукувици -
една кука от сутрин до пладне,
втора кука от пладне до вечер,
трета кука, кука, не престая.
А Дамян му вели и говори:
- Та, що кука от сутрин до пладне,
това си е моя мила сестра;
та, що кука от пладне до вечер,
това си е мое първо либе;
та, що кука, кука, не престая,
това си е моя стара макя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010