* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Два се змея на планина бия,
от них тече река романлия,
та изтича из сред София,
из София, из темни темници.
У темници нигде никой нема,
само си е Гюро темничарин
и при него сиво соколенце -
пръсти троши, та го месо храни,
сълзи рони, та го вода пои,
перчем реши, та му гнездо прави.
Проговаря сиво соколенце:
- Леле, Гюро, леле, темничарин,
дали че ме за курбан заколяш,
ели че на далеко пращаш,
та ме толкоз ти хубаво чуваш?
Проговаря Гюро темничарин:
- Ой те тебе, сиво соколенце,
нито че те за курбан заколям,
но че те надалеко пращам -
че те пратим на моите двори,
та да видиш двори какви са ми.
Соколенце на Гюрето дума:
- Снощи идох на твоите двори -
твои двори - пелин ураснали,
у пелино - до три кукувици.
Една кука заран, та па заран,
друга кука вечер, та па вечер,
трета кука денем, къде пладне.
Гюро плаче и през сълзи дума:
- Леле, мое сиво соколенце,
таз, що кука заран, та па заран -
това си е моя стара майкя,
сека заран сина си ражбужда,
та го праща на работа да иде;
таз, що кука вечер, та па вечер -
това си е мое първо либе,
либе тражи при него да спием;
таз, що кука денем на пладнина -
това си е моя мила сестра,
брата тражи, на хоро да иде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010