* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Разболял са й Стоян добър юнак
на планина, на Игликовина,
постилка му й зелена морава,
възглавне му й самороден камък,
завивка му е горовото листе.
Над глава му пиле соколово,
със крилца му сенчица пазеше,
със уста му водица носеше,
със крака му огън подаваше.
Отговаря Стоян добър юнак:
- Ой те тебе, пиле соколово,
не те храня въз мене да седиш,
най те храня двори да обиждаш.
Отговаря пиле соколово:
- Ой те тебе, Стоян добър юнак,
снощи минах покрай вашто двори,
дворето ти трева тревясало,
портите ти гъби гъбясали,
къщата ти мухъл мухлясала.
Сред двори ти до три тополки,
на тополки до три кукувички -
първа кука, кука сегиз-тогиз,
втора кука, кука не премлъква,
трета кука, кука пресипнала.
Отговаря Стоян добър юнак:
- Ой те тебе, пиле соколово,
дето кука, кука сегиз-тогиз,
тя е мойта милата сестрица,
дето кука, кука, не премлъква,
тя е мойта милата булчица,
дето кука, кука пресипнала,
тя е мойта милата майчица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010