* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Гюро лежи на зандана,
тамо лежи Гюро темничара,
ни го губят, ни го азат чинат.
Нема никой да го види,
да го види във зандана,
дал е живо, ели не е...
Лю си има сиво пилче,
то ми ходи, обиходи,
обиходи Гюро темничара.
Нокти сече, пиле храни,
сълзи рони, та го пои,
и казува на пилето:
- Чуеш ли ме, сиви сокол?
Ходил ли си скоро, пиле,
ходил ли си на мой дома?
Тамо имам стара майка,
дал е още тая жива?
Казува му пиле соколово:
Вчера ходих на твой дома,
майка ти е още жива -
къде ходи, та ми плаче,
та си жали своя сина.
(...) Гюро темничара
и ми рече на пилето:
- Иди, пиле, на мой дома,
земи прошка от майка ми,
я ке в зандан да почина.
Литна пиле, та ми хвърка,
та ми хвърка по небето,
прошка тера от майка му,
да го простет, че ке умре...
Простиха се и умреха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010