* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Два сe змея у планина бият,
от них тече две реки кървави
и се сливат у сред София,
у София, у темни зандани.
У зандани нигде никой нема,
само си Гюро добър юнак,
на ръце му - сиво соколенце -
пръсти троши, та го храна храни,
сълзи рони, та го вода пои.
Проговори сиво соколенце:
- Ой ле, Гюро, ой ле, господарю,
дали мислиш да ме препродаваш,
или мислиш да ме касапуваш,
или мислиш далек да ме пращаш?
- Нито мислим да те препродавам,
нито мислим да те касапувам,
туку мислим далек да те пращам,
далек, далек - на моето село,
там да видиш къщи какви ми са
и да видиш двори какви ми са.
Проговаря сиво соколенце:
- Ой ле, Гюро, ой ле, господарю,
вчера съм си оттам долетело -
къщите ти са пусти опустели,
на дървото - до три кукувици.
Една кука заран, та па заран,
втора кука пладне, та па пладне,
трета кука вечер, та па вечер.
Отговори Гюро темничаро:
- Ой те тебе, сиво соколенце,
щото кука заран, та па заран -
това си е моя мила майка;
щото кука пладне, та па пладне -
това си е моя мила сестра;
щото кука вечер, та па вечер -
това си е мое първо либе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010