* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Два орла се бият горе на Балкана,
във гора зелена, над вода студена.
Били са се, били, три дни и три нощи;
бре, като се бият, гората люлеят,
гората люлеят, водата пилеят,
доде й протекла кървава буйна река.
Покрай река ходи харен добър юнак,
на дясно му рамо сива соколина,
соколина пищи, зле, гладна умира.
Харен добър юнак тънки пръсти чупи,
тънки пръсти чупи, соколина храни,
бистри сълзи рони, соколина пои.
Ах, отговаряше харен добър юнак:
- Ой ми те тебе, сива соколино,
аз не те храня, в очи да ме гледаш,
ами аз те храня у дома да ходиш,
у дома да ходиш, хабер да ми носиш,
от моята майка, от моята сестра,
от мойта сестра и от мойта млада булка!
Отговаряше сива соколина:
- Ой ми те тебе, харен добър юнак,
аз си снощи покрай вази минах,
покрай вази минах, покрай вашта къща.
Портите ви гъби гъбясали,
дворито ви пелин обирасло,
насред дворито дърво дафиново,
на дървото до три кукувица.
Първа кукувичка - куку, пресипнала;
втора кукувичка - куку, не примлъква;
трета кукувичка - куку, и не твърде!
Отговаря Стоян добър юнак:
- Тези кукувички, трите кукувички,
дето кукувичка куку, пресипнала -
тя е, пиле, мойта стара майка;
дето кукувичка куку, не примълча -
тя е, пиле, мойта мила сестра;
дето кукувичка куку и не твърде -
тя е, пиле, мойта млада булка!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010