* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Разболял се Стоян, Стоян добър юнак,
на планина, на Агликовина.
Та е лежал тъкмо девет години.
Постелка му - зелена морава,
подложка му - самороден камък,
завивка му - на гора листето.
Над него си седи пиле соколова,
пиле соколово, пиле гарваново.
Гнило месо реже, пилето си храни,
бистри сълзи рони, пилето си пои.
Тихом проговаря Стоян юнак:
- Бре, ой ми те тебе, пиле соколово,
пиле соколово, пиле гарваново,
ази не те храня в очи да ме гледаш,
ами най те храня у дома да те пратя.
Ти да ми нагледаш къщите високи,
къщите високи, дворите широки.
И да ми нагледаш мойта стара майка.
Тихом отговаря пиле соколово,
пиле соколово, пиле гарваново:
- Бре, ой ми те тебе, Стоян добър юнак,
и снощи си минах покрай вашите порти,
дворите ви - в пелин обирясали,
портите ви - с гъби гъбясали.
На сред двора дърво дафиново,
дърво дафиново, дърво маслиново.
Под дървото седят до три кукувици.
Първа кука, кука пресипнала;
втора кука, кука не премлъква;
трета кука, кука сегиз-тогиз.
Тихом отговаря Стоян добър юнак:
- Бре, ой ми те тебе, пиле соколово,
дето кука, кука пресипнала -
тя е била мойта стара майка;
дето кука, кука не премлъква -
тя е била мойта мила сестра;
дето кука, кука сегиз-тогиз -
тя е бела мойта млада булка,
тя за мене плаче, за другиго мисли,
по-юнак от мене, по-юнак над мене.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010