* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Ой ле, Гюро, Гюро темничарин!
Гюро храни два сиви сокола -
пръсти реже, та ги с месо храни,
сълзи рони, та ги с вода пои,
коси скубе, та им гнездо вие.
Отговарят два сиви сокола:
- Ой ле, Гюро, Гюро темничарин,
ой ле, Гюро, Гюро наш сайбийо,
що ни, Гюро, толкоз тимар чиниш,
пръсти режеш, та ни с месо храниш,
сълзи рониш, та ни с вода поиш,
коси скубеш, та ни гнезда виеш -
дали мислиш да ни препродаваш,
ели мислиш да ни касапуваш?
А Гюро им вели и говори:
- Ой ле, вие, два сиви сокола,
нито мисля да ви препродавам,
нито мисля да ви касапувам,
току мисля далеч да ви пратя,
далеч, далеч у моите двори,
да видите двори какви ми са,
да видите сарае какви са.
Отговарят два сиви сокола:
- Ой ле, Гюро, Гюро темничарин,
вчера бяхме у твоите двори -
къщи ти са пусти опустели,
двори ти са с пелин обрасли,
сред пелина - дърво яворово,
на дървото - до три кукувици.
Първа кука сутрин и вечер,
втора кука, ич си не оставя,
трета кука нейде-нейде.
Отговори Гюро темничарин:
- Ой ле вие, два сиви сокола,
дето кука утрина и вечер -
това си е моя мила сестра;
дето кука, ич се не оставя -
това си е мойта мила майка,
тя не може да ме заборави;
дето кука току нейде-нейде -
това си е мойто първо любо,
то си ме е вече заборило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010