* * *

Идириз разбойник, непоканен на българска сватба

(...)
Райча не му приляга,
на село само ходеше
и момите задиряше.
Дядо Георги рабаджи,
най-после той си намисли,
а че Райча сгодява
на Занкоолу за дъщерята.
Сватба голяма вдигнали,
цялото село калесали,
само са забравили
Индириза да си поканят.
Индириз на боклук стоеше
и се люто заканва:
- Сватбата е Райчова,
а булката ще е моята!
Сутринта, кат се съмнело,
Иванчо и Райчо двамата,
на нива и те отиват.
Обед като е станало,
легнали да си почиват.
Иванчо той се събужда:
- Хайде да си отиваме,
че лош си сън сънувах,
черно ме куче ухапа.
Като в двора влезнали
баща му, още майка му
жално и милно плачеха.
- Нали си ние забравихме
Индириз да си поканим,
затуй днес го канихме,
майка ти пъяк му заколи,
не ще Индириз да яде,
иска булката при него
ракия да му налива,
в устата да я излива.
Райчо нищо не каза.
От кола брадва той взема
и си в стаята влиза.
Индириз булка дърпаше,
на коляното да му седи.
Райчо с брадва замахва,
Индириз на място убива.
Имало седем гавази,
веднага те избягали.
Бърже се вестта разнесе,
заптии веднага пратили,
в затвора Райча хвърлили.
Лежал е Райчо в затвора,
докато дойде Русия
да ни освободи
от тая турска робия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010