Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Идириз разбойник, непоканен на българска сватба

Какъв е спомен станало
в това ми село Костанденец
със дядо Гьорги Рабаджи.
Имаше двама синове -
Иванчо и Райчо двамата.
Иванчо беше оженен,
а Райчо беше ергенин.
Райча не му приляга,
из село само ходеше
и момите задиряше.
Дядо Гьорги Рабаджи,
най-после той си намисли,
а че Райча сгодява
на Зинкоолу за дъщерята.
Сватба голяма дигнали,
цяло село калесали,
само са забравили
Идириза да си поканят.
Сватба през село минава,
булка в Райчови завели,
сред двор трапеза сложена,
всички ядат и пият.
Идириз на боклук стоеше
и се люто заканва:
- Сватбата е Райчова,
а булката ще е моята!
Сутринта, кат се съмнало,
Иванчо и Райчо двамата
на нивата и те отиват,
орали, що са орали,
обед като е станало,
воловете изпрегнали,
като се сладко нахранват,
легнали да си починат.
Райчо съня сънувал,
Иванчо той си събужда:
- Хайде волове да впрегнем,
дома да си отиваме,
лоша си сън сънувах -
черно ме куче ухапа!...
В село те са стигнали,
като в двора влезнали,
баща му, още майка му,
на двора стояха
и жално-милно плачеха,
и си Райча думаха:
- Нали си ние забравихме
Идириз да си поканим,
затуй го днес канихме.
Майка ти му пуяк заколи,
не ще Идириз да яде,
иска булката ти при него,
ракия да му налива,
в устата му да я излива.
Райчо нищо не каза,
от кола брадва той взема
и в стаята той влиза.
Идириз булка дърпаше,
на коляното му да седи.
Нали се Райчо ядоса,
срещу Идириза се изправя:
- Какво искаш, Идиризе?
Пуяк ти заклахме,
вино и ракия наточихме.
Идириз на Райчо думаше:
- Сватбата беше твоята,
булката е моята!
Веднага сабя измъква,
на Райчо главата да вземе.
Райчо с брадва замахва,
Идириз на място убива.
Имало седем гавази,
веднага те избягали.
Бърже се вестта разнесе -
Иванчо и Райчо двамата
Идириза убили.
Заптии веднага пратили,
Райча хванали,
в затвора са го хвърлили.
Лежал е Райчо в затвора,
докато дойде Русия
да ни освободи,
от тая турска робия.

 


Роман, Врачанско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010