* * *

Идириз разбойник, непоканен на българска сватба

Тоз дядо, Гьорги Рабаджи,
той има двама синове,
двамата са близнаци
на име Райчо и Иван.
Расти ги Гьорги, порасти,
двама са момци стигна.
Чуди се Гьорги, мая се
кого по-напред да ожени,
Райча напред да ожени -
Иванчо нал ще се сърди;
Иванча напред да ожени -
Райчо нал ще се сърди...
Нали му й наум хрумнало,
който се напред намери,
той ще й по-големия.
Райчу се напред намери,
нали й Райчо по-голям.
Зажени Гьорги син Райча,
потърси булка хубава,
потърси, хем я намери -
хубава булка Райчица,
в голямо село Гагово.
Че мени Гьорги, че годи,
голяма мена той мени -
дванайсе върви жълтици,
тринайсе върви рупове,
две ми вити уравели
и два чуковати пръстеня.
Гьорги се назад повърна,
право си у тях отиде,
влезе в дълбоки мазии,
раздъни новите бъчви,
извади вино червено,
напълни жълта бъкличка,
проводи Гьорги калесник -
цялото село калеса.
Че остави Гьорги, че остави
Идириса, куче проклету,
ем Цоня нали, Бончоолу -
дан му сватбата развалят...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010