* * *

Идириз разбойник, непоканен на българска сватба

Какво ми й чудо станало,
горе ми, горе в Балкана,
у дяда Гьоргя Рабаджи?
Той, Гьорги, имал два сина -
големият Станьо думаха.
Станя си Гьорги ожени,
в бъшка го къща отдели,
сега Иванча ще жени.
Калесал й Гьорги и турци,
и турци, Гьорги, и българи,
голяма й сватба подигнал.
Само един турчин забравил
и са сватбата изкарали,
и са булката довели.
Слънцето не залязло,
турци у тях дошли,
край огнището отседнали.
Турчин баба думаше:
- Бабо ле, бабо Гергьойце,
що ти не дума булката,
ни дума, ни хортува?
Баба на турчин думаше:
- У нас е такъв закона -
булката ни да говее,
дан' дума и дан' хортува.
Турчин баба думаше:
- Таз вечер, бабо, ще дума,
ще дума и ще хортува,
и малко ще ни попее!
Като го Радка зачула,
Радка на Иванчо думаше:
- Иванчо, либе Иванчо,
тез турци не са добри.
Иванчо на Радка думаше:
- Не бой се, Радке, не бой се,
у нази турци тъй идват,
тъй идат и тъй хортуват.
Не бой се, Радке, не бой се,
ний ще се, Радке, заключим
с два кола железни.
Дорде си Иванчо продума,
турци са хванали дядо Гьорги,
па му главата отрязали.
Иванча на двора стигнали,
и на него главата отрязали.
Радка се в плевня заключи,
ала и нея съсекли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010