Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Идириз разбойник, непоканен на българска сватба

Какъв е спомен станало
в това ми село Костанденец
с дядо Георги Арабаджи.
Имаше двама синове -
Иванчо и Райчо, двамата.
Иванчо беше оженен,
а Райчо беше ергенин.
Иванчо ходи и работи,
Райчо не му приляга.
На село само ходеше
и момите задиряше.
Дядо Георги Арабаджи,
най-после той си намисли
и си Райчо сгодява
за Зайкоолу за дъщерята.
Сватба голяма вдигнали,
цялото село са калесали,
само са забравили
Идириза да си поканят.
Сватба през село минава,
булка у Райчови завели.
Сред двор трапеза сложена,
всичките ядат и пият,
Идриз на боклук стоеше
и се люто заканва:
- Сватбата е Райчова,
а булката ще е моята!
Сутринта, като се съмнало,
Иванчо и Райча двамата
на нива и те отиват.
Орали, що са орали,
обед като е станало,
воловете изпрегнали,
като се сладко нахранват,
легнали да си починат.
Райчо е сън сънувал,
Иванчо той си събужда:
- Хайде волове да впрегнем,
дома да си отиваме -
лош си сън сънувах,
черно ме куче ухапа.
В село те са стигнали,
като на двора влезнали,
баща му, още майка му,
на двора стояха
и жално, милно плачеха,
и си на Райчо думаха:
- Нали си ние забравихме,
Идриз да си поканим,
затова днес го канихме -
майка ти пуяк му е заклала.
Не ще Идриз да яде,
иска булка при него,
ракия да му налива,
в устата да му излива.
Райчо нищо не казва,
от кола брадва той взема
и в стаята си влиза.
Идриз булка дърпаше
на коляното му да седне.
Нали се Райчо ядоса,
срещу Идриза се изправи.
- Какво искаш, Идризе,
пуяк ти заклахме,
вино и ракия ти наточихме?
Идриз на Райчо думаше:
- Сватбата беше твоята,
а булката ще е моята!
Веднага сабя измъкна,
на Райчо глава да вземе.
Райчо със брадва замахва,
Идриз на място убива.
Имало седем гавази,
веднага те избягали.
Бързо се веста разнесла -
Иванчо и Райчо, двамата,
Идриза убили!
Заптии веднага пратили,
Райчо са го хванали,
в затвор са го хвърлили.
Лежал е Райчо в затвора,
докато доиде Русия
да ни освободи
от тая турска робия.

 


Костанденец, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010