* * *

Идириз разбойник, непоканен на българска сватба

Какъв ми й помен станало
горе ми, горе в Търново,
в селото, холан, Костанца!
Чорбаджи Герги имаше,
имаше двама синове,
единя Райча викаха,
другия Петка викаха.
Зажени Герги, зажени,
сина си Райча зажени,
и той на Райча думаше:
- А бре, синко Райчо ле,
до три момченца повикай,
те да ми, холан, калесат
до три ми села големи -
първото село Костанца,
второто село Садина,
третото село Соленик.
Райчо момченца повика,
три ми бъклички напълни,
до три ми села калеса.
Как ги калеса, все дошли,
все Райчовите лелини
и Райчовите вуйчови.
Голяма сватба правеха,
хубава булка вземаха,
хубава Цона Събева.
Кат си сватбата свършиха,
сякой си у тях отиде.
Понделник делник дошлоло,
нали ми хабер довтаса
от Идирита пехливан:
- Дяд' Герги прави сватбата,
прави я, не я доправя,
тий мене не калесаха,
тий мене не харесаха;
тук у нашта Костанца,
който си сватба заправи,
най-напред мене калесва
и мене дарба дарява -
едни ковани кундури.
Дяд' Гергевите синове,
ако си нейде закъснят,
или сутрина подранят,
от мене тий ще загинат!...
Кат' чу дяд' Герги тез думи,
тозчас на Райча продума:
- Райчо льо, сино Райчо льо,
тозика кучляк калесай,
дано му волята направиш,
от вас нейде да не убий!
Райчо баща си думаше:
- Тейно ле, стари бубальо,
ко доди Идирит у дома,
тук кръвнина ще падне!
- Иди бе, Райчо, ти иди,
волята да му направиш!
Стана бе Райчо, отиде,
на турско кафе отиде,
там Идирита намери.
Райчо Идирит думаше:
- Хайде у дома да отидем.
Идирит Райча думаше:
- Райчо льо, холан, Райчо льо,
че сега ли се калесва,
подир сватбата - къната!
Райчо Идирит думаше:
- Ний ти калеска пратихме,
дечица малки, глупави,
вашите кучета лошави -
не смели у вас да додат!...
Идирит Райча думаше:
- Айде бе, Райчо, иди си,
ей-на ме, язе ще дода,
най самси няма да дода,
ще додем двама и трима -
Молюолу, Аптълуолу,
самси Идирит - тримата...
Райчо си у тях отиде,
принасят вино червено
и точат върла ракия,
и колят още гадове -
кога Идирит пристигне,
да му волята направят.
Ей-на Идирит, че иде,
из долна протка излезе
и горе в къщи привлезе,
извади нож кулаклия
сам се у гърди удряше
и на дяд' Герги думаше:
- Ой те тебе, дяд' Герге,
ти правиш сватба голяма,
ти правиш, не я доправяш,
аз додох да я доправя!
Почват да ядат и пият,
колкото кучляк ядеше,
ядеше, още пиеше,
все по-лошаво хортуваше,
на дяда Герги думаше:
- Де ти са цигуларите,
де ти са и съртачите
и де ти са играчите?!
Цигуларите дошлели,
цигуларите цигуват
и съртачите съртуват,
и играчите играят -
пак по-лошаво хортува,
на дяда Герги думаше:
- Де ти е, Герге, булката,
булката хубавелката,
да доди, да я видиме
дали е толкоз хубава?!
Булката в къщи дошлала
и му ръката целува,
голяма дарба подари
и му ракия залива,
мезе в уста му тя туря -
да му волята направят...
Самси Идирит продума:
- Сичкома хоро ще играйме!
Сичкома хоро играят,
самси Идирит той стана,
до булката се залови,
веднъж се, дваж се обърна,
самси хорото пресече,
булката навън повлече.
Кат' до вратата отиде,
Идирит самси продума:
- Тук ще играйте, ще пейте,
дур ида и дур си дода;
ако хорото престане,
сичкома глави ще изрежа!
Тогазз булката привлезе,
във друга стая привлезе,
привлезе Идирит при нея
и я за скута залови,
и я навънка повлече.
Баб' Гергевица се молеше:
- Недей върши таз работа,
много й срамота на назе,
не можем излезе на пътя...
До вратата я завлече,
булка под було продума:
- Райчо льо, моя пръвнино,
стана толкова години
у бащини си кат' седях,
не ме на турци дадоха,
тук дойдох, Райчо, един ден,
вий ме на турци дадохте!...
Той зад собата седеше,
брадва във ръка държеше,
подскокна Райчо на земя,
отдир Идирит достигна,
че го у гърба удари,
не можа да го събори -
колкото да го разгневи...
Нали се двама схванаха,
Идирит Райча събори,
Райчо отдолу дур лежи,
Идирит вади ножа си,
кани се Райча да коли,
не можа да го заколи.
Райчо отдолу дур лежи,
извади ножа череня,
Идирит в сърце удари.
Падна Идирит отдолу,
Райчо отгоре седеше,
ножа в ръка държеше -
ако се Идирит помръдне,
я пак ще го продупчи...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010