* * *

Идириз разбойник, непоканен на българска сватба

Какъв е спомен станало
в туй ми село Костанца
с дядо Герго арабаджи.
Имаше двама синове,
Иванчо и Райчо двамата.
Иванчо беше оженен,
а Райчо беше ерген.
Иванчо ходи на работа,
Райчо не му приляга,
из село само ходеше
и момите задиряше.
Дядо Герго арабаджи,
най-сетне той си намисли,
а че Райчо сгодяха
на Занкоолу за дъщерята.
Сватба голяма вдигнали,
цяло село са калесали,
само са забравили
Идириза да си поканят.
Сватба през село минава,
булка у Райчо завели.
Сред двора трапеза сложили,
всички ядат и пият,
Идириз на боклук седеше
и се люто заканя:
- Сватбата е на Райчо,
булката ще е моята!
Сутринта, като се съмнало,
Иванчо и Райчо, двамата,
да орат и те отиват
у местността "Батаклията".
Пладне като станало,
седнали да се нахранят,
легнали да поспят.
Райчо сън е сънувал,
Иванчо той си събужда:
- Хайде волове да впрегнем,
у дома да си отидем,
лош сън си сънувах -
черно ме куче ухапа...
В село те са стигнали,
като в двора влезли
баща му, още майка му
на двора стояха и плачеха,
и си на Райчо думаха:
- Нали си ние забравихме
Идириз да си поканим,
затова днес го канихме.
Майка ти пуяк му закла,
не ще Идириз да яде,
иска булката при него,
ракия да му налива,
в устата му да я излива.
Райчо нищо не каза,
от кола наджак той взима
и у стаята той влиза.
Идириз булка дърпаше,
на коляното му да седи.
Нали се Райчо ядоса,
срещу Идириз се изправи:
- Какво искаш, Идиризе,
пуяк ти заклахме,
вино и ракия наточихме?
Идириз на Райчо думаше:
- Сватбата беше твоето,
булката ще е моето!
Веднага сабя измъкнал,
на Райчо главата да вземе,
Райчо с наджак замахна -
Идириз на място убива.
Имало седем гавази,
веднага те избягали,
бързо се вест разнесе,
че Райчо Идириз е убил.
Заптии веднага пратили
и са Райчо хванали
у тюрмето го хвърлили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010