* * *

Гьорги на Босна лежеше

Георги у леля си отиде
и на леля си думаше:
- Я дай ми, лельо, пушката,
пушката явзалийката,
за дивеч, лельо, ще ида,
за дивеч, за диви свинета.
Не отиде Георги за дивеч,
за дивеч, за диви свинета,
ми отиде Георги на Босна,
на Босна, на пътеката.
Георги на Босна лежеше,
на Босна, на пътеката,
на пътеката вардеше
да мине Илчо Конашки,
или Илчо, или сина му,
или брата му Никола.
Не мина Илчо Конашки,
най мина Илчо търновски,
сюрия свине караше,
Георги дружина думаше:
- Хвърлите, или ще хвърля,
от коня да го съборя,
парите да му вземеме.
Още си Георги думаше,
тенка се пушка отпена,
събори Илчо от коня,
главата му се валеше,
езика му говореше:
- Конче ле, черно гарванче,
по-скоро в къщи да идеш,
на мама хабер да носиш
и на моята млада къщница!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.11.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011