* * *

Гьорги на Босна лежеше

Ти ли бе, Гьорги, ти ли бе, мъри,
дето майка си лъжеше,
та хи парите крадеше, мъри,
та ги за барут даваше, (2)
за барут, Гьорги, и патроне. (2)
Не стана, Гьорги авджие, (2)
за диви свине да ходи,
най стана Гьорги хайдутин,
лежеше пътят вардеше,
на Босна на пътеката,
в лескакът, на каменакът,
лежеше пътят вардеше,
да мине Илчо търновски, (2)
йели пък брат му Димитър.
Не мина Илчо търновски,
нито пък брат му Димитър,
най мина Коста Куначки,
сурия свине караше.
Сурията бе минала,
от тава страна реката.
Гьорги дружина думаше:
- Фърляйте, или ще фърля, (2)
ще фърли да го убие, (2)
и Коста, и кончето му!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.11.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011