* * *

Гьорги на Босна лежеше

Ти ли, бе Георги, ти ли бе,
дето майка си лъжеше, (2)
та й парите вземаше,
че ги за барут даваше
за барут и за куршуми.
Пък майка ти те питаше:
"Къде, Георги ле, ще подеш?"
Пък ти я, Георге, лъжеше:
"Ще пода, мале, ще пода,
ще пода, свинар да стана
и диви свине да бия."
Не отиде свинар да стане
и диви свине да бие.
Отиде Георги хайдутин,
хайдушка млада войвода
и бостанджийска кехая.
Попа за църква клепаше,
за Босна, за панагирят.
Георги под мост сядаше
в листака, та в капинака,
да чака Коста Конашки,
ли Коста, ели синът му,
ели пък брат му Димитър.
Не мина Коста Ковашки,
най мина Илчо търновски,
младото джелепче,
сурия овця караше,
сурията бе минала
от нази страна пряката.
Илчо подире вървеше,
конят му раван ситнеше.
Георги дружина думаше:
- Дружина, вярна сговорна,
фърляйте, ели ще фърля,
ще фърля да го убия.
Още си дума думаше.
тенка си пушка отпена.
Удари Илчо в челото,
в челото между вянгите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.11.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011