* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
хранила мама, гледала,
едного сина Димитра.
Расъл Димитър, порасъл,
станал за оженване.
Мама Димитра думаше:
- Димитре, синко Димитре,
хайде се, синко, ожени,
себе си лика намери,
себе си лика-прилика,
на тебе, синко, да мяза,
твоят поглед да носи.
Димитър майка си послуша,
изведе конче хранено,
с два го колана препаса
и се на конче преметна.
Ходил Димитър и търсил
цели ми девет месеца.
Не може да си намери
от своята вяра българска,
най си Димитър намери
една ми жълта еврейка -
много на него прилича,
погледът му тя носи.
У тях си еврейка завежда,
подир седмица се венчали.
Сватбата към черква тръгнала,
като са в черква влязали,
черквата се затворила,
кандилата угаснали.
Всички се чудят и маят,
каква е тази работа.
Димитровата майчица,
тя си еврейка попита:
- Обаждай се, мари, еврейке,
отде си, на къде си?
Тогаз еврейка продума:
- Като ме питаш, да кажа,
да кажа, да ти не скрия!
Когато съм била мъничка,
мама от мурабе бягала,
че ме в драката хвърлила.
Подире й евреи вървяли,
там ме евреи вземали,
там ме евреи изгледали,
затуй съм половин еврейка,
затуй съм половин българка.
Димитровата майчица,
тя се тогаз досетила,
че е от мурабе бягала,
че има дете хвърлено.
Тогаз се високо провикна:
- Туй е, хора, снаха ми,
снаха ми - моята щерка,
моята родна дъщеря,
моята жълта еврейка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012