* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитри думаше:
- Найди си, синко, приликата,
ликата и приликата.
Димитри мама думаше:
- Найдох я, мамо, найдох я
ала е твърде далеко -
дето слънцето изгрява,
месечина рог подава.
Мама Димитри думаше:
- Нека е, синко, далече,
калесай, синко, калесай
петдесет коли сватове,
с кумовете - шейсет.
И си за булка тръгнали.
Доде да идат, да дойдат,
три лета жътва жънали
и четири харман вършали.
Като до черква стигнали,
черкви се затворили,
поповете онемели,
граматиците ослепели,
кандилата угаснали.
Мама Димитри думаше:
- Димитре, синко Димитре,
попитай, синко, булката,
дали е булка еврейка,
или е булка християнка.
Доде свекърва издума,
булкапод було продума:
- Мамо льо, стара свекърво,
аз не съм булка еврейка,
ала съм булка християнка!
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
кога бяхме малки с Димитра,
на път с прахове играхме.
Из пътя, мамо, минаха
татари, руси маджари
и си ме, мамо, вземаха,
та ме, мамо, занесоха
дето слънцето изгрява,
месечинка рог подава...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012