* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Стоян майци си думаше:
- Глави ме, мале, жени ме,
доде съм младо, зелено,
доде ме галят момите,
галят, мале ле, драгуват.
А пък майка му думаше:
- Походи, синко, походи,
походи, полефтеровай
и още поотбировай.
Да сбереш мъка и стока,
премена да си кердосаш.
Походил Стоян, походил,
походил, полефтерувал
и още поотбировал,
та събрал мъка и стока,
и си премена кердосал.
Нийде си лика, не найде
и той отиде, отиде
в най-горния велеякь,
там си найде ликата.
Робинка двори метеше,
Стоян робинка думаше:
- Мари, робинко, робинко,
мари, ела ми пристани,
та ме дома приследи.
Тя му робинка пристана,
пристана, та го приследи.
Вървяли, що вървяли,
мръкнало, огън стъкнали.
Седнали да отпочинат,
кървава роса зарося,
та им огъня изгаси.
Стоян робинка думаше:
- Мари, робинко, робинко,
мари, от кой си велеякь,
мари, чия си дъщеря?
- Любе Стояне, Стояне,
я съм от вашет велеякь
и съм попова дъщеря,
попова, Поп-Николова.
Като е майка бягала,
та ме е майка хвърлила
в една еврейска градинка,
та ме еврейка изгледа,
еврейка, стара чехутка.
- Мари, робинку, робинку,
ние сме били роднина,
роднина - същи братчета,
на едно сърце лежали,
една ни майка родила!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012