* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Димитре, сине Димитре,
хайде се, чедо, ожени,
търси си, чедо, ликата,
ликата и приликата,
на тебе, чедо, да мяза,
твоето ходене да ходи,
твоето носене да носи!
Стана Димитър, отиде,
изкара конче хранено,
с бял ориз го назоби,
с руйно вино напои,
че го оседла, обюзда.
Малко ми, много походил,
цели ми до три месеца,
и си ликата намерил
в далечна земя Еврейска,
една ми бяла еврейка.
Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Хайде я, чедо, доведи,
нищо че е чедо еврейско.
Първом ще да я кръстиме,
втором ще да я венчаеме.
Кога са в черква влизали,
вратите се затворили,
поповете онемели,
кандилата огаснели.
Всички се чудом чудели.
Булка под було продума:
- Аз не съм жълта еврейка,
а най съм бяла българка.
Кога е мурабе станало
мене ме мама хвърлила,
евреи ме намерили,
евреи ме изгледали.
Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Димитре, чедо Димитре,
кога й мурабе станало,
кога ние бягахме,
аз имах чедо Марийка,
тогаз го, Димитре, аз хвърлих,
тази е, Димитре, сестра ти!...
Димитър си Марийка прегърна
и се назад върнаха.
Вратите се отвориха,
поповете продумаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012