* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Стояну говори:
- Сино Стояне, Стояне,
кога та питам, кажи ми,
кажи ми, та ме ни лъжи
що ти и конче запряло?
Дали от малко хранене,
дали от много каране?
Стоян мами си думаше:
- Майно льо, стара драгайо,
кога ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа,
що ми й конче запряло.
Нито от малко хранене,
нито от много каране -
далеч съм либе залибил,
дето го няма в селото,
в селото и в махлата,
ала не чиста българка,
ами й жълта еврейка.
Мама Стояну пак кай:
- Сино Стояне, Стояне,
иди я, сино, доведи,
че ако не чиста българка,
ами й жълта еврейка!
Питай я, синко, три думи -
кое й по-сладко от бял мед,
кое й по-бързо от бърз кон,
кое й по-мило от майка!
Стоян мами си думаше:
- Майно льо, стара драгайо,
питах я, мамо, питах я,
питах я, мамо, три думи,
питах я, мамо, каза ми,
кое й по-сладко от бял мед,
кое й по-бързо от бърз кон,
кое й по-мило от майка -
огънят й по-сладък от бял мед,
дума й по-бърза от бърз кон,
либе й по-мило от майка!
Мама Стояну говори:
- Синко Стояне, Стояне,
я се хубаво премени
и се хубаво уреди!
Изведи конче хранено,
напои го, назоби го,
със бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои!
Турни юзда, като звезда,
турни седло, като сребро,
па иди я, синко, доведи!
Като я, синко, доведеш,
първо щим да я прекръстим,
па тогиз ще ви венчеем.
Стоян майка си послуша,
та па мами си думаше:
- Майно льо стара, драгайо,
я увляз в хладни зимници,
отвори нови сандъци,
извади нова премяна,
да се хубаво пременя,
дваж по-хубаво уредя!
Мама Стояну послуша,
увляла в хладни зимници,
отвори нови сандъци,
извади нова премяна,
та ми се Стоян премени,
и се хубаво уреди,
па се метна врано конче,
та ми за булка отиде,
отиде и доведе я.
Като в черкови увлели,
първо са я прекръстили,
па тогиз са ги венчали -
черкови се затвориха,
кандилата угаснаха,
поповете онемяха.
Стояновата майчица,
тя на еврейка думаше:
- Кажи, мари, еврейко, -
да нямаш нещо погрешка!
Еврейка кай Стоянова,
Стояновата майчица:
- Де, Стоянова майно льо,
кога ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа,
че нямам нищо погрешка.
Знаеш ли, мари, помниш ли,
га й мурабе станало,
та й селото бягало?
Мама ме й в тръни хвърлила,
па ме евреи найдели,
за това съм жълта еврейка!
Ка кай еврейка тез думи,
черкови се разтвориха,
кандила се запалиха,
поповете продумаха!
Па си я Стоян поведе,
та си я у тях заведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012