* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мари де! / Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Хайде се, чедо, ожени,
хайде се, чедо, задоми,
себе си лика намери
от твойта вяра българска!
Димитър майка си послуша,
стана Димитър, отиде,
привлезе в темни яхъри,
извади конче алено,
с ройно го вино напои
и с бял го ориз назоби,
и си кончето обвезди,
и се на конче възкачи,
и си отиде, отиде
там долу в долините.
Ходил Димитър и търсил
своята лика-прилика,
на него, холам, да мяза,
негово ходене да ходи,
негова поглед да гледа.
Не можал да си намери
от свойта вяра българска,
най си намерил, намерил
една ми жълта еврейка.
Нали е пуста еврейка
и пак се назад повърна.
Като си у тях отиде,
майка му си го запита:
- Ти ходи, синко, ти скита (2)
тъкмо ми девет месеца,
найде ли свойта прилика?
Димитър майка продума:
- Аз ходих малко и много,
не можах, мамо, да найда
своята лика-прилика
от свойта вяра българска.
Най си намерих, майно льо,
една ми жълта еврейка,
на мене, мамо, прилича,
и моя поглед гледаше,
мойто ходене ходеше,
ам нали й пуста еврейка,
как да я, мамо, доведа?
Димитровата майчица,
тя на Димитра повтори:
- Иди я, чедо, доведи,
ако ще да е еврейка!
Димитър стана, отиде,
доведе жълта еврейка.
Кат' си еврейка доведоха,
като във черква влязоха,
поповете са внемяли,
пък даскалите оглушали.
Всички се чудят и маят -
каква е тази работа,
да не е нещо роднина?
Тогиз Димитру майчица,
попита жълта еврейка: (2)
- Я ще те, чедо, попитам,
отде си и откъде си?
Тогиз еврейка продума:
- Правичко да ви обадя,
мурабе, кат' е станало,
майка ми, като бягала,
мене в драките хвърлила,
евреи са ме найдили,
евреи са ме отхранили.
Аз не съм жълта еврейка,
аз съм си бяла българка.
Димитровата майчица,
хвърлено дете имала -
те брат и сестра излегли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012