* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Родила мама и близнила,
един ми синка Димитра
и една ми дъщерка Маринка.
Че се майе мама, ем чуди,
кого от двама да хвърли -
дали Маринка да хвърли,
дали Димитър да хвърли.
Мама си Димитър упряла,
синка бащица жа гледа,
дъщерка майка не гледа.
А че майка й я хвърлила
и тръгнала майка да бяга.
Мъркиданите взели Маринка
и у турско я занесли.
Расъл Димитър, порасъл,
че станал за оженване.
Тръгнал прилика да търси.
Девет си години ходил,
през девет си села минал,
прилика да си намери.
Сетне питал слънцето:
- Слънчо льо, златен греенко,
ти грееш наред селата,
не видя ли мойта прилика?
Слънцето отговорило:
- Аз бързам да си заседна,
ти питай месечинката.
- Месечинко, ясен греенко,
ти грееш наред селата,
не си ли видел мойта прилика?
Месечинката му рекла:
- Стой ти тук при кладенца,
че жа дой твойта прилика,
вода да си налива.
Па той бил с кончето къларе.
Че Маринка, кат' на вода отишла,
той на кончето я лапнал,
че на майка си я занесъл.
Сватба голяма вдигнали.
Като у черкова увлезли,
даскалите оглушели,
поповете онемели,
черквите се затворили.
А че се маяли, какво да бъде...
Сетне Маринка казала:
- Мене мама ме й хвърлила,
че мъркиданите ме взели,
че у турско ме занесли.
А че сетне се й пуснала черквата...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012