* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Родила мама и близнила,
една си дъщерка Маринка
и един си синка Димитър.
Че се майе мама, ем чуди,
дали си синка да хвърли,
дали си дъщерка да хвърли.
Дъщерка майка не гледа,
синка бащица той гледа.
Че си дъщерката хвърли.
И тръгнала мама да бяга.
Дъщерката, мър, я намери,
млад я жиданец намери,
че си Маринка той взе.
Расна Димитър, порасна,
че станал за оженване.
Димитровата мама думаше:
- Димитре, мама, Димитре,
д' отидеш, мама, д' отидеш,
да си прилика намериш,
нейните очички кат твоите,
твоите, мама, кат нейните.
(Мър) Димитър конче възседна,
че си отиде подир прилика.
Вървял ми Димитър, що вървял,
девет ми села изминал,
като у десето стигнал,
че си слези на край село
да си кончето напои.
(Мър) млада жиданка дошла на вода
с две ми пъстри стомнички.
Димитър надолу и нагоре погледал...
- Мъри, жиданче, младо момиче,
аз съм подир прилика тръгнал.
Ти, мър, приличаш на мене
и аз приличам на тебе!
Че си я лапна Димитър
и на кончето я хвърли,
че я на мама му занел.
Майка му го попитала:
- Димитре, мама, Димитре,
намери ли си прилика?
- Намерих, мамо, намерих,
али е, мамо, жиданка...
- Фие, мама, жиданка,
фие, мама, ирмянка,
фие, мама, циганка,
сал на тебе да прилича!
И мама му я приела.
Сватба голяма вдигнали
и я на черкова завели,
че се врати затворили,
поповете, мър, онемели,
даскалите, мър, оглушели
и кандилата се угасили.
Тогиз кръстнику се обадил:
- Мър, момиче, младо жиданче,
мър, от къде си ти, мъри?
- Знаете ли, повните ли,
като се битка, бре, било?
И мама, бре, си близнила
един си син и една дъщерка.
И се майе мама и чуди,
кого си мама да хвърли,
и си мама хвърлила мене,
па си отраснала синка.
(Мър) черковите се отворили,
поповете продумали
и кандилата се запалили,
че били сестра и братец.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012