* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

- А бре, Йорги, мили сине,
къде коню подковаваш -
дали мислиш бяг да бягаш,
или мислиш плян да пляниш?
Йорги майка си думаше:
- Мари, мале, стара мале,
нето мисля бяг да бягам,
нето мисля плян да пляна,
ами мисля да се жена,
да се жена и годявам.
Йоргевата стара майка,
тя си на Йорги думаше:
- Чакай, синко, та почакай,
когато дойде ден Лазар,
да излеят малки моми
по буянски равни двори,
да играят Лазарица.
Ще гледаме кувя мома
най-хубава, най-гиздава.
Буяница най-хубава,
най-хубава, най-гиздава.
Пратили са, дали му я,
отвзели я, завели я,
завели я в черковите.
Черкови се затворили,
поповете онемели.
Йоргевата стара майка,
тя си на Йорги думаше:
- Попитай, синко, булката,
да не сме нещо роднина,
роднина по сватовщина.
Булка под було продума:
- Прощавай, стара свекърво,
дето щях да ти говея
година и половина.
Аз не съм жълта еврейка,
а съм чиста християнка.
Кога е мурабе станало,
майка ми, като бегала,
мене на пътя хвърлила,
на пътя, на еврейския.
Оттам евреи минали
и те са мене вземали.
Йоргевата стара майка
имала дете хвърлено
на пътя, на еврейския.
Излели брат и сестрица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012