* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Хайде се, майко, ожени,
ожени, майко, задоми!
Димитър майка послуша,
па стегна конче хранено,
тръгна Димитър да търси,
своя си лика-прилика,
тръгна по села, градове,
ходи ми до шест месеца
по села и по градове,
нигде си булче не найде.
Най-после той си отиде
във този града Никопол,
тамо си срещна девойче -
негова лика-прилика.
Димитър девойче продума:
- Със тебе, моме писано,
със тебе да се съберем,
щот си ми лика-прилика!
Девойкя Димитри продума:
- Не ще се с тебе вземеме, (2)
че не съм ази българка.
Когат съм била мъничка,
мама ме е хвърлила,
евреи са ме вземали,
евреи са ме чувале.
Димитър при майка отиде
и си на майка продума:
- Ходих си, майко, ходих си,
нийде прилика не найдох,
най-после аз си отидох
във този града Никопол,
срещнах си младо девойче,
то си на мене прилича,
мое ходене си ходи
и моя поглед си има, (2)
но не е вяра българска.
Майка Димитър продума:
- Иди я, майка, доведи,
по-напред ще я кръстиме
и после ще я венчаем.
Димитър си е отишло
във този града Никопол
и си девойка доведе.
Сватба Димитър започна.
Кат са в черкова стигнале,
сама се черква затвори
и кандилата изгасле,
и попът в черква развика:
- Попитай, бульо, снаха си,
де се е, бульо, родила, (2)
коя я майка кърмила?
Димитровата майчица,
тя си снахата попита:
- Де си се, снахо, родила,
коя те й майка кърмила?
Тогаз снахата думаше:
- Родила ме е, родила, (2)
млада си мама, българка.
Когато се мурабе почнало,
тя си й от село бегала,
когато се й майка уморила,
тогаз ме й майка хвърлила.
Митрова майка продума:
- Синко Димитре, Димитре,
вий сте си братец и сестра,
немойте да се жените!
Тогаз се черква отвори,
само се кандило запали, (2)
и си се сватба развали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012