* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитър думаше:
- Сине Димитре, Димитре,
ай да те мама посгоди,
посгоди мама ожени,
отмяна да ми доведеш.
Че майка ти, сине, не може,
не може във стан да влезе,
не види платно да тъче,
свилено и копринено.
Ала си лика намери,
твоя лика-прилика -
като тебе да е хубава,
като кака ти разумна,
като невяста работна!
Димитър мами думаше:
- Мамо ле, стара мамо ле,
аз съм си лика намерил,
лика и прилика -
като мене е хубава,
като кака разумна,
като невяста работна,
ала е жълта еврейка...
Мама Димитър думаше:
- Сине Димитре, Димитре,
и да е жълта еврейка,
иди я, мама, доведи.
Димитър отиде, та я доведе.
Като в черквата отишли,
в черквата на венчаване,
черквата се заключи,
кандилата угаснаха,
поповете онемяха.
Димитровата майчица,
леко при невяста пристъпи,
тихо на невяста думаше:
- Мома невясто, невясто,
що това чудо тъй стана?
Невяста дума майка си:
- Мамо ле, стара свекърво,
аз не съм жълта еврейка,
ами съм бяла българка.
Кога съм била мъничка,
пусто е бегло ставало,
та ме е мама хвърлила.
Евреи са ме намерили,
евреи са ме отгледали.
Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Сине Димитре, Димитре,
това е милата ти сестра.
Кога бе дете в пелени,
пусто си бегло стана,
аз съм я, мама, хвърлила.
Кога тия думи издума,
черквите се отключиха,
кандилата пламнаха,
поповете проговориха.
Па са си у дома отишли,
голяма си веселба направили,
три дни са пили и яли,
че умрелия оживял.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012